Руши ВидинлиевОт друга страна

Търся смисъл, но няма
в нечупливи огледални стени.
Вече нямам и сянка,
нито образа, който виждах преди.
Защо вече виждам друг човек?
Някой друг вече е пред мен.
Искам да бъда пак дете,
невинно и безгрижно.
Но за пореден път
аз за последно ги видях -
страхливите очи.
Прикривам ги със смях,
но черно-бели думи пак
цветно нараняват ме.
Не мога още да съм смел.
Не мога да съм силен.
Не мога да затварям очи
и да не виждам себе си.
Не мога да се променя.
Не мога, а искам да простя.
Не мога! Гледам към това,
което съм сега...
Търся смисъл, но няма
в тази ледено-студена вода,
безутешно разлята,
като всяка неволно обидна шега.
Никой не вижда мойте сълзи,
вече са просто лед.
И отразяват се мечти -
мечтая пак да съм дете.
Но за пореден път
аз за последно ги видях -
страхливите очи.
Прикривам ги със смях,
но черно-бели думи пак
цветно нараняват ме.
Не мога още да съм смел.
Не мога да съм силен.
Не мога да затварям очи
и да не виждам себе си.
Не мога да се променя.
Не мога, а искам да простя.
Не мога! Гледам към това,
което съм сега...
Няма как да бъда друг,
аз вече съм това
и не мисля, че до тук
съм имал друга мечта.