Руши ВидинлиевТи беше

Аз не искам да съм с теб пак
само искам сега да ме искаш,
да съм силен, безразличен към теб.
За да видиш как се чувствах,
нежелан бях преди и да видиш,
че с друг е различно от мен.
Колко пъти мислих,
че този път е за последно и сгреших.
Вече свикна щом ме викнеш,
да тичам все едно нищо не е станало.
Ти беше онзи сън, във който не разбрах
как почна от финал, отворих ли очи?
Ти беше онзи миг, във който не разбрах,
че съм събуден пак, но май не съжалих.
Аз не искам да съм твой пак, само искам сега
да ми казваш, че ме обичаш, без да спираш за миг.
И да чуеш тези думи как минават през мен,
без да имат много смисъл или допир, или плен.
Колко пъти мислих,
че този път е за последно и сгреших.
Връщаш се тук, преход към друг,
в кръг ти вървиш, но вече не вярвам в теб.
Ти беше онзи сън, във който не разбрах
как почна от финал, отворих ли очи?
Ти беше онзи миг, във който не разбрах,
че съм събуден пак, но май не съжалих.
Ти даде и ми взе всяка мечта.
Не искам пак първа любов,
крайна любов, сляпа любов.