Руслан МъйновТи ми беше храм

Сякаш сънувам, а не е сън
ти си си тръгнала.
Сякаш съм жив, ала аз не съм,
ооо,с теб си отиде любовта.
Твоята обич ми беше храм
бият камбаните.
Кой ли сега ще живее там,
ооо, дом на разбитите сърца.
Припев:
Ти ми беше храм - моя вяра и истина.
Ти ми беше храм - веднъж и завинаги.
Ти ми беше храм - в него съм сам.
Луди пожари там, там в моя храм
моя единствен храм - в него аз съм сам.
И ще намирам във пепелта
сълзи от спомени.
Колко безкрайна ще е нощта,
ооо, щом си отиде любовта.
Слънце едно и една луна
ти си единствена.
Моя едничка любов - тъга,
ооо, тръгваш си миг преди дъжда.
Припев: