Sane и BasiliskAtlas

Sane:
Загубих няколко битки.
Погълнах доста напитки.
И пак съм на трона,
когато си спомня,
че рапъри ходят с плитки.
Не искам да имам слава,
искам просто да имам всичко.
И знаеш, че трудно предавам,
освен, когато засегнеш ме лично.
Понякога просто не чувам.
Понякога просто забравям.
Понякога просто не виждам
смисъл изобщо да се изправям.
Понякога губя битки, които просто не трябва,
но понякога, само понякога,
казвам им "Fuck you!"
надявам се да се задавят!
Защото всяка дума, която опитвам да не изпитвам,
те чуват всякаш изритвам, дори лъжите им.
И всяка курва на която се хвърля,
опитва да показва душата, дори сълзите си.
И ми става смешно.
Толкова е късно.
Те си мислят, че е лесно.
Аз ги чувам и повръщам!
И затова, когато ти казвам, че мразя
тези путки с фантазия
наистина чувствам!
И когато ти кажа,
че слязах и бавно, че лазя,
просто играя мръсно!
Пея без чувство, но какво очакваш, слушател?
Basilisk и Sane отново,
и да... чувствам се, като fuckin' двигател!
Basilisk:
Не забравяш ли нещо?
Кога премина тази граница?
Кажи готов ли си за среща
с текста от скъсаната страница?
Сега погледни ме в очите
и виж роден победител.
Светът е моят учител.
Ще смачкам всеки вредител!
Това, което винаги ми дава сили
Basilisk и Sane, ама след неколко години.
Не, не ме гледай, сине...
Няма как да ми мине.
Но това, което ти липсва, знаеш много добре, че сме ние!
Моментите за които си струва на пръсти броят се.
Враговете множат се, а ние отново на път сме.
Така е, защото души изстинали ще има винаги,
но нещата са различни сега, когато има ни.
Виждам отдавна до мен си,
но може би в плен си
на някоя твоя мечта.
И може би..
когато добре си
са нужни завеси
да скрият всъщност твойта тъга.