Сенсей (Sensei) и DJ DarkstepБез Ресто

пробив във системата.
на 20 сдухан ставаш
и това ми е идеята на темата.
а схемата е ясна:
в страна, в която всичко движи се назад
със скорост бясна,
се чудиш за какво си бачкал цял живот,
на достолепна възраст ставаш
пенсиониран роб.
гледаш младите с тъга в очите,
с мълчалив въпрос:
"кой, по дяволите, ми открадна дните?"
сит е този, който не е блял,
година след година крал.
на старини не се тормози
колко струва млякото.
"прощавайте.." във магазина.
сто тояги малко са
на чуждата гърбина.
далече ми е още времето
да гледам и аз през тази призма,
но вече всичко става с клизма.
умората все още рядко спира се
на моята порта,
но зяпа ме зловещо,
като кръв през срязана аорта.
кохорта от тревоги.
легиони от проблеми
и всеки гледа квото има
в джоба ми да вземе.
летят си миговете и знам,
че нямам никакво време.
до 100 не ще изкарам,
тъй че не ми дреме.
[..]
сенсимиля..
злоба, злоба, събрала се е в мен..
злоба, злоба, събрала се е в мен..
имам право да живея както си зная,
сметката ми Господ ще тегли накрая.
угода няма никому, макар да се старая.
среден пръст към всеки,
това му е колая.
как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.
трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.
трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.
нека аз да съм виновен, щом урежда всички.
във днешно време е добре човек да си,
в кавички.
омразата основа е на общите привички,
"заповядай" и "благодаря" казват се
на срички.
и как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.
трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.
преди ми тежеше, сега вече никак
да бъда руган от хора без ум -
говорят безсмислени думи без повод,
вдигат пушилка, преминаваща в шум.
омразата ми, капка по капка,
се превърна в ураган,
халюцинирам врагове,
като предрусал с паркизан.
виновен съм, признавам,
но не смятам да спирам,
ако трябва и със мелници
ще се дуелирам.
и как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.
трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.
трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.
сенсимиля, сенсимиля..