Когато стоя пред твоите лица
Превръщам се в птица няма.
Затварям очи,поглеждам в нощта
И плаша се ,че те няма...
Празен ,празен,празен ден.
Празен ,празен,празен ден.
Когато валят самотни сърца
изгубени в миг измяна,
към твоето небе протягам ръка
и чакам, но отговор няма
Празен ,празен,празен ден.
Празен ,празен,празен ден.
Когато мълча над твоята уста-
затворена за промяна,
се питам защо живеем така
оплетени във измама.
Празен ,празен,празен ден.
Празен ,празен,празен ден.
Сомнамбул наяве, сомнамбул aз съм./2