Едно момиче нещо ме заглежда.
Добре де, позагледах я и аз.
- Наричам се Надежда,
Надежда от "Надежда",
нали ще ме изпратите до нас?
- Приятно ми е! - казвам
- Аз съм Петър!
- Не са ли ви разправяли за мен?
За Петър от "Четвърти
километър" -
грамотен, неосъждан и ерген.
Двама крачим по тротоара в тихия град...
И до "Надежда", тъмната алея
отдавна вече зная наизуст -
от ходене по нея престанах да
пълнея и ето че приличам на Исус...
"Четвърти километър" е далече
и братче, докато се прибереш
започва да се съмва, но добре,
че не ме е страх да повървя и пеш...
Чу ли стъпките по тротоара в тихия град?
И плахо я помолих аз накрая
да изпращам вместо до дома
до спирката оная, после на трамвая,
а по-нататък може и сама!
Обаче, знаете ли, в тез трамваи
пътуват граждани граждани какви ли не!
И там Надежда с друг се запозна и ...
да беше се сбогувала поне!
И в късни нощи другият младеж
да ходи до Надежда бил готов!
И казват че Надежда за туй го
и поглежда със вяра, надежда и любов ...
Пък аз до моя весел километър
пеша си ходя всеки ден
и пак съм братче, Петър, просто Петър
грамотен, неосъждан и ... ерген!