ЩурцитеПо пътя

Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна...
Гасне всяка светлина -
никой тук не е останал.
И пианото звучи
странно и така самотно -
сякаш в него се таи
болка от далечен спомен.
Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна...
Колко много тишина
и една хотелска стая.
Утре ме очакват пак
нови срещи и лица,
сцената на някой град
и отново тишина...
Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна...
И във тази тишина,
само моето пиано
тихо разговаря с мен,
сякаш иска да ми каже:
"Бързай, времето тече,
тука всичко си оставил".
И днес, сега, когато давам всичко
на тез, които мразя и обичам
вървя напред по пътя си
и знам, че още дишам.