СигналСпоменът

Събудих спомена и те видях,
харесвах те и влюбен бях...
А вечер скрити под завивката
откривахме света без грях.
Пораснахме и времето реши,
Че трябва да се разделим...
Не беше лесно но съдбите си
не можем да ги разменим...
Споменът, който се роди
от радост, болка, страст от шепот и сълци,
пак ме връща там под завивката
там при тайната на две души