СилвияОт кога

Всяка нощ в моя сън
ме целуваш ти. След това
тръгваш си, губя те...
Точно тук, винаги мокра
от сълзи, аз с вик събуждам се.
Припев:
От кога не съм целувана така,
чувам се сама как крещя сега.
От кога не съм била обичана,
не насън, а наистина...
Срещна ли влюбени,
гледам настрани, чувствам
как ме боли повече...
Искам пак твоите устни
парещи да намерят моите
Припев:
От кога не съм целувана така,
чувам се сама как крещя сега.
От кога не съм била обичана,
не насън, а наистина...
От кога не съм целувана така,
чувам се сама как крещя сега.
От кога не съм била обичана,
не насън, а наистина...