Да си дойда всеки ден ме чакаш,
лягаш късно, ставаш много рано.
Обещавам - днес ще взема влака
и ще дойда да те видя, мамо.
Слизам пак на мъничката гара
и съзирам бялата ни къща.
Портата към детството отварям
и в дете отново се превръщам.
Припев:
Мамо аз за малко ще остана,
но куклите ми мамо, запази.
Ръцете ти защо са мокри, мамо?
Цветята ли поливала си рано
или си бърсала сълзи.(x2)
Чудно беше да съм малка пак,
но трябва да пораствам - няма време.
Чакай ме с някой следващ влак
ще дойда пак сълзите ти да взема.
Припев:(x2)