Слави ТрифоновБратя по съдба

Тези мъртви полета
мой дом са сега,
ала още си спомням
къде съм живял…
Тогава не бяхме
със теб врагове
и ти ме наричаше
“брат по съдба”…
А сега се прицелваш
във мен отдалеч
преди да изпратиш
ти към мене смъртта…
В очите ми ти
погледни
и за миг помисли -
не съм ли ти още аз
“брат по съдба”?
И без нас ще изгрее
новият ден,
но ще бъда щастлив
ако ти си до мен.
И през бурята от огън,
през реките от кръв
ти протягам ръка
като “брат по съдба”.