Жална майка равни двори мете, двори мете, дребни сълзи рони,
не ме гледа, на Бога се моли, я кажи ми, Боже я кажи ми.
Кажи Боже, толкова съм грешна, че така ме цял живот наказа,
две ми чеда живи съм родила, пръснаха се чак на двете страни.
Две деца, две птички съм викала и на сватби хоро съм играла,
на всяко чедо съм дарила две етърви, все златни алтъни.
Но минаха толкова години, нито идват, нито писмо пишат,
не знам Боже как са, къде са, не познават своите дребни внуци.