Софи МариноваАз съм песен

Виждам колко си сърдит,
виждам как ревнуваш ти
и мечтаеш у дома
да стоя съвсем сама...
Но какво да правя аз,
като Бог ми даде глас
за да нося с песента
смях и радост на света
слънце грее в мойте очи,
вятър вее в мойте коси,
птица пее в моето сърце-
дом не търся,а небе!
Искаш,не искаш-аз съм такава!
Тебе те дразни моята слава.
Ако си търсиш скромна съпруга,
няма да преча,тръгвай със друга!(2)
Ти си ревност , ти си страх.
Аз съм песен,аз съм смях...
Ще разминем може би,
с тебе нашите съдби
Но какво да правя аз,
като Бог ми даде глас,
зада нося с песента
смях и рядост на света.