Софи МариноваЗабрави

Вън пак вали и гръм след гръм ехти.
В тази страшна нощ не знам къде си ти.
Дали без дом в дъжда ти скиташ из града?
А аз у дома отново съм сама.
И шепна в мрака без глас:
“Ела, при мен ела!”
Забрави, забрави това което ни дели.
Всичко лошо забрави и при мене се върни
Забрави, забрави това което ни дели
Всичко лошо забрави и при мене се върни.
Вън пак вали и гръм след гръм ехти.
В тази страшна нощ не знам къде си ти.
Ще тръгна под дъжда,ще скитам из града
и в нощния ад,разплаканият свят,
ще шепне с моя глас:
“Ела, при мен ела!”
Забрави, забрави това което ни дели.
Всичко лошо забрави и при мене се върни.
Забрави, забрави това което ни дели.
Всичко лошо забрави и при мене се върни.