Софи Маринова и РоксанаПрах и пепел

С приятели сега е пълен моят ден и всеки се кълне в любов безкрай към мен.
Но питам се защо когато бедна бях, край мен не виждах поне един от тях.
Смее се моето лице, но тъгува в мен моето сърце, в този свят лоша игра е любовта.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )
Посрещам всеки аз с парещи очи, но този ням въпрос в душата ми горчи.
Кого обича теб, ще бъде ли до мен, ако остана аз без слава някой ден.
Смърт не е, уби човека, но защо забравя всеки, че е само гост на таз добра земя.
В прах, в пепел и в забрава свършва всяка земна слава.
Никой нищо не взема на ония свят. ( х 2 )