Стари градски песниБелокаменна чешма

Край гората път извива,
а край пътя сам - сама
сребърни струи разлива
белокаменна чешма.
На чешмата надпис скромен,
с длето тънко издълбан,
пази вековечен спомен
за нечуваната бран.
В тия златокласи ниви,
гдето слънцето мълви,
своите приказки щастливи
на безгрижните треви.
Твоите братя там се били,
в непобеден кървав бой.
Отдъхни край мене, мили,
пий забрава и покой.