Мила мамо, напиши ми пак за наше село.
От салкъма откъсни ми едно цвете бело.
Напиши ми и кажи ми дал' тъгува някой зарад мене?
И дали и друг е плакал друг, о, майко, освен тебе.
Дали тънката топола още е пред къщи?
И песните, що се пеят дали са все същи.
Напиши за гъдуларя, дали свири още по седейки?
Но за тази, що обичам, не пиши, че зле боли ме.
Синко, гъдуларят гърбав свири по седейки
и песните му се носят чак до късни нощи.
Всяка къща дъх прелъхва и салкъмът, сине, цял изсъхна,
а момата ти замина на уста със твойто име.
Щом кат' тази, що обичам, вече е умряла,
знай, че твойта стара къща веч е запустяла.
Не ме чакай да се върна тебе, стара майко, да прегърна.
Чер кръст гробът ми ще кичи, кат' на моето момиче.