Стоян Михалев и ВикторТвоята игра

Не очаквах да си тук сама
сред всички тези хора.
Разделихме тази самота със теб.
Не разбрах, че в някаква игра
съм станал аз героя.
И запали в моето сърце искра
Припев:
Но вали дъжда, вали
по твоите устни той блести
Щом целунах ги, дали
следите той ще заличи?
Но вали дъжда, вали
за миг останахме сами.
Щом прегърнах те, дали?!
После пак ще ме боли.
И пленен от твойта красота
открих че нямам сили,
да избягам аз от теб сега.
От мен разбери,
че в твойта самота
играта е забавна,
Но убиваш моите мечти. Уви!