Таня БоеваСъдба

Пред мене си грешен, бягай далече друга потърси.
Твойте грешки и грях човешки, как да ти простя.
Сама да чакам и да плача в мрака, теб да заболи.
Толкова плаках, очи изплаках, плача без сълзи.
Толкова чаках, но не дочаках, да се върнеш ти.
Толкова плаках, очи изплаках, плача без сълзи.
Припев:
Отрови сърцето, отвори ми рана, чакам в самота.
Сама незная докога било ми е съдба,
Да чакам и страдам кой ме наказа, кой със самота.
Сама незная докога било ми е съдба.
Не искам да преча иди далече, път си намери.
Не искам да преча, пътя далечен сам го извърви.
Тук ше остана да плача за двама, теб да заболи.
Толкова плаках, очи изплаках, плача без сълзи.
Толкова чаках, но не дочаках, да се върнеш ти.
Толкова плаках, очи изплаках, плача без сълзи.
Припев: (х2)