Тони Дачева и Найден МилковЛюбов Завинаги

Двама с тебе плачем
днес за любовта.
В две посоки крачим
след една мечта.
Но защо в(ъв) мене нещо
все боли?
И защо към тебе ме връща, кажи!
Трябва ли
в света да се загубим
още веднъж, за да се влюбим?
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Щом изгубя теб и любовта.
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Смазва ме студена самота.
В четири посоки търси те
сърцето.
Моли се душата да те срещне пак.
Аз към тебе крача, а към мене ти.
За това в(ъв) мене нещо все боли.
За това към тебе ме връща, нали?
Трябва ли
в света да се загубим
още веднъж, за да се влюбим?
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Щом изгубя теб и любовта.
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Да дишам ми е тежко,
сякаш ще умра.
Смазва ме студена самота.
В четири посоки търси те
сърцето.
Моли се душата да те срещне пак./2