Далеч от мен, далеч от мен,
и тук, и там,
и има те, и няма те.
Защо, не знам
бродиш ти, навярно в нощта
с една луна.
Далеч от мен, далеч от мен,
без дом, без бряг.
И молих се, за тебе аз
без дъх, без глас.
И в сълзите топли на дъжда
теб виждах пак.
За теб любов, за теб любов
в нежност и в ярост аз живях.
И сякаш в сън - добър и лош,
по пътя невъзможен аз вървях.
Един и същ, този дъжд
все вали, вали.
За теб любов, за теб любов
умирах и възкръсвах всеки миг.
Дали сгреших, дали сгреших -
аз нищичко за утре, не спестих.
А този дъжд, упорит - все вали, вали.
Далеч от мен, далеч от мен,
без дом, без бряг
И молих се, за тебе аз
без дъх, без глас.
И в сълзите топли на дъжда
теб виждах пак.
Един и същ, този дъжд
все вали, вали.
За теб любов, за теб любов
умирах и възкръсвах всеки миг.
Дали сгреших, дали сгреших -
аз нищичко за утре, не спестих.
А този дъжд, упорит - все вали, вали.
И има те, и няма те -
Защо, любов?
Музика: Митко Щерев
Текст: Пейо Пантелеев
Аранжимент: Митко Щерев
Продуцент: Тони Димитрова