Тони СторароНалей, Приятелю

Не ме упреквай, стари мой приятелю,
не ме упреквай, че вечно съм пиян.
Отдавна няма капка радост в мойте дни,
ти не знаеш, ти не знаеш, колко пусто
и празно е сърцето ми.
Жестока беше с мен съдбата,
наказа ме да плащам, чужди грехове.
Отне ми всяка моя радост,
ограби мойта младост, всичко тя ми взе.
Припев:
Я налей приятелю, наливай и не ме жали,
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли, че на този свят съм сам,
не от вино, а от мъка съм пиян.
Бях влюбен лудо, някога в една жена,
по-красива и нежна от сълза.
Сляпо и вярвах, и платих си за това,
без капка милост, без капка милост.
В пустиня тя превърна моята душа.
Припев:
Я налей приятелю, наливай и не ме жали,
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли, че на този свят съм сам,
не от вино, а от мъка съм пиян.
Не ме упреквай, стари мой приятелю,
не ме упреквай, че вечно съм пиян.
Отдавна няма капка радост в мойте дни,
ти не знаеш, ти не знаеш, колко пусто
и празно е сърцето ми.
Жестока беше с мен съдбата,
наказа ме да плащам, чужди грехове.
Отне ми всяка моя радост,
ограби мойта младост, всичко тя ми взе.
Припев:
Я налей приятелю, наливай и не ме жали,
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли, че на този свят съм сам,
не от вино, а от мъка съм пиян.