ТоникаКъде Си Лято

Тръгва си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
А една вълна дълго ще ни търси
за да ни нашепне, почти без глас.
Защо оставихте да стене самотното море
и то ме праща за да ви намеря,
защотото този бряг е пуст и няма го смеха,
със който се прегръщахте до вчера, до вчера.
Още, още там е пясъчният замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък
чака да разтвори за нас врати.
Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято, какво е, какво е?
Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладеш.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънцето в косите ни да заплетеш.
Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
защо брегът е пуст сега и няма го смеха,
кажи, кажи, къде си лято?
Защо оставихте да стене самотното море,
кажи, кажи, къде си лято?
Защо оставихте да стене самотното море,
кажи, кажи, къде си лято?
Кажи, кажи...