Вървях един следобед без цел и посока,
т.е. имах и зел и посока,
но така ми се ще да прозвуча поетично.
Търсех си нови обувки и смисъл в живота
хиляда деветстотин деведесет и девет години
след като жена на име Мария родила Христос.
Ей! Родила Христос. (x3)
Движех се бавно нагоре по оживената "Витошка".
Вървя си и гледам витрините блеснали
и изведнъж ме спира някакъв кротко ухилен.
Кротко ухилен и тихо ми казва:
"Ти си ми брат и Бог те обича",
а аз му отвърнах просто без радост:
"Остават само сто шестдесет
и пет дни до края на света."
До края на света. (x3)
А-а-а Сто шестдесет и пет дни преди края на света.
Честита Коледа, Щастлива Нова Година преди края на света.
А може би просто, всъщност, по принцип живота
ни никога не е имал никакъв смисъл или аз,
или аз, или аз, или аз, или аз в нищо-о-о не вярвам!
Прибрах се тъжен във вкъщи,
не намерил обувки и смисъл в живота,
телевизора пуснах за малко разтуха
и гледам го там някакъв кротко ухилен.
Кротко ухилен и тихо приказва:
"Купете си всички от тези обувки",
а аз си помислих просто без радост:
"няма смисъл - остават сто шестдесет
и пет дни до края на света."
До края на света. (x3)