Atila - Hi Tech

Поглеждам в очите на всеки
и виждам вечена зима
и търся да усетя човек съм или машина
в ерата модерна всичко е извън контрол
а душата ми е черна като литър петрол
отдавна забравих какво е тяло астрално
пътувам единствено във съзнание дигитално
но виждам ясно всеки детайл всеки миг
аз нямам очи а метален сив сателит
даже капчици кръв няма в моите капиляри
отдавна замених ги с бетонени магистрали
тротоари и сгради окрасяват само лицето ми
мощни двигатели карат да бие сърцето ми
нервите ми хиляди електрони са прихванали
вените ми са по тялото безкрайни кабели
хранили система жизнена без да разбирам
живота ми е станал геномодифициран
Дали съм жив не зная вече в жегата градска
качил съм цялата си памет на ментална платка
душата ми човешка в неведение доброди
дробовете дишат тежко като нефтени заводи
аз съм зрител и участник наблюдавам наблудаван
безпристрастен към контрасти
програмиран да оцелявам
вдъхновението станало е яма септична
истерична тежка драма във съдбата синтетична
името ми винаги на точка ком завършва
и мога промяна в моя геном да извърша
мисълта ми лети по-бързо от ято птици
създадена само от нули и единици
аз съм бъдеще
нямам нито един порок
държа всичко под контрол няма как да има Бог
нямам идентичност държава или нация
моята личност принадлежи на корпорация