Imp - Аз и вътрешния глас

-Слънцето проблясна между спуснатите щори!
Не след дълго и вътрешният глас ме заговори!
-Ицак,не спирай дори да не виждаш вече смисъл!
Хората вярват в това,което пишеш и си написал!
-Не мога,уморих се да се лутам,нямам време знаеш,бачкам за да мога,да избутам!
А и вече не слушам тва,което ми е на сърцето!
Не мога да се пречупа за да ми е пълно портмонето!
Искат да си swag иначе не обръщат внимание!
Вече няма място за парчета с послание!
Нямат възпитание,няма го и съзнанието
щом не могат да ме разберат,предпочитам мълчанието!
-Ето виждаш ли?
Отново се оправдаваш,заслужаваш много повече отколкото притежаваш!
-Но как в този свят,като не съм лъжец?
На кой му пука,че наричам себе си творец?
-Не си прав,има хора,които слушат със сърцата!
Нима забрави погледите след концерта на децата?
За тях си герой,а за мен си страхлив!
Предупредих те преди време,че вкуса ще е горчив!
Явно си забравил в началото ква беше искра!
-Тогава бях на 15,не газех още в лайната!
-Но имаше цел,която сега изоставяш
и ако наистина го направиш,след време ще съжаляваш!
-Не знам объркан съм,нямам вдъхновение
и на тия,като мен публиката гледа с презрение!
-А бе ти луд ли си? Къв си?
Я се стегни,нима ще убиеш част от себе си,като изтриеш IMP?
Записа 100 track-а и сега просто ще мълчиш,
ако не на себе си то на тълпата го дължиш!
Бъди такъв какъвто винаги си бил,
не играй чужди роли,гради си своя стил!
Ще намериш начин,ако имаш желание!
Кво като не привличаш на всички общото внимание?
Студиото седи празно,от кога не си записвал?
А едно време за да го имаше какво ли не би дал!
Изхвърляш всички спомени за кво си живял?
В кво си вервал,забрави май в кво си мечтал?
Имаш път да вървиш,който не свършва тук на тавана
и нека ти остане белег от сегашната рана!
-Прав си,трябва да довърша албума,
давам си дума може да ме спре само куршума!
И докато дишам,микрофона ще бъде включен
за да мога спокойно,да издишам,че всичко съм приключил!