Кикимора - Болка

Кикимора – Болка
И лятото отмина
някак тъжно като зима -
топъл сън, отекнал
в пълен мрак.
Пътеките утихват
и птиците припряно отлитат
сякаш сърдят се на есента.
Пр.Ранената душа не казва сбогом
и вечно не намира тя покой.
И спомен прозрачен
трепти в далечината,
а думи обещани безпомощно бледнеят.
Само болката е вечна и песента.
Обречен те жадувам,
както земята дъжда,
и сънувам аз твоето лице.
Прошепнатите ласки
парят в тъмнината на нощта,
но отлитащи с есента.
Пр.Жестоката душа не иска прошка,
но вечно не намира тя покой.
И спомен прозрачен
трепти в далечината,
а думи обещани безпомощно бледнеят.
Само болката е в мен и песента.
…
Ранената душа не казва сбогом,
но вечно не намира тя покой.
И спомен прозрачен
трепти в далечината,
а думи обещани безпомощно бледнеят.
Само болката е с мен и песента.