Md Beddah - В Момент На Прозрение

Най-лесно е да ядеш,
колкото да не умреш.
Яж, за да живееш,
не живей, за да ядеш.
Щом, за да не си невеж,
и живота си дадеш,
знай, че в Райската градина,
като цвете ще растеж.
Трябва да го разбереш,
по-добре е да умреш,
вместо да прелисваш книгите,
без да можеш да четеш.
Щом останеш си невеж,
и започнеш да крадеш,
гроба си ще изкопаеш,
ще се самопогребеш.
Хей, човеко, събоди се
и разбери за какво говоря,
изкуството и буквара
са световната упора.
"Буква хляб не дава" -
казват повечето хора.
Не вярвай на тези хора
и няма да свършиш в затвора.
Към успеха в живота,
водят хиляди пътища,
пътеки, преки, мекия
път, обаче не е за всеки.
Роден ли си в мизерията,
трябва от малък да се бориш здраво,
без да се надяваш, някой да
ти каже "БРАВО" !
Не можеш цял живот на
мама и татко да разчиташ.
Че, кой си ти, ако сам
да си помогнеш не опиташ ?
Неповторима болка, щом не искаш
да изпиташ,
не трябва да позволяваш,
в любовта да се оплиташ.
А любовта е нещото, което заблуждава,
а творческата любов, каквото и да става
не те предава.
Една любов пристига,
после бавно отминава.
/Докато творческата, цял
живот в теб остава/ - х5
Той ще го научи,
ти пък ще научиш него,
аз ще те науча тебе,
а онзи ще научи мене.
БЛАГОСЛОВЕН ДА БЪДЕ ТОЗИ ДЕН,
когато всеки заблуден,
от лъча на познанието бъде озарен.
Знай, че пътят ни,
дори да бъде мрачен
и бодлив и тесен,
внаги ще бъде лесен,
придружен от песен.
Ще се убедиш, че живота
става доста по-интересен,
когато в ритъма на песента
ти си отнесен.
И си пренесен на место,
където няма болка,
където с приятелите караше триколка,
където мама и татко водеха те на разходка,
и ти ги разбиваше с бебешката си походка.
А сега пиеш кафе
и пушиш цигара.
И не виждаш нищо друго,
освен годината в календара.
И се скубеш, и се чудиш,
защо въобще си се родил.
има ли смисъл от нещата,
които сега си сътворил?
Знай, че дори да не си се развил,
поне в едно не си сгрешил,
т'фа, че още продължаваш,
а не си се съмоубил.
ЧОВЕКО ИМАЙ ВЯРА...
... И ЩЕ ПРЕБЪДЕШ !!!