Md manasey - Алкохолно откровение

Припев:
Завиждам на пияното защото е пияно,
а аз съм още трезвен,а е толкоз рано.
За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство,
да мога се напия да забравя кво е чувство.
Завиждам на китарата с опънатите струни,
а на мен опънати са нервите ми гонят луди.
Полудявам всеки ден и не мога да забравя,
а искам се напия в алкохол,да се одавя.
Когато щастието е празно виж бутилката е пълна
и изкачвате нагоре по-невидимата стълба.
Виж в чашата ти плуват 800 девици,
а в очите ти влажни прескачат токови искрици.
Когато потопиш се в алкохола там ти е добре,
щот пиян си,кат пияното китарата зове.
Неините пищни форми желая да прегърнеш,
да я изпразниш от удоволствие преди,да повърнеш.
Приятелите ти заминаха толкоз далече,
а приятелката ти рече не съм за теб човече.
Потъна сам самичък в собствените си сополи
и тогава ти разбра,че с никой не ти се говори.
Самотата те посрещна в нейната чудна прегръдка,
показа ти пътя към чашата и нейната глътка.
Осъзна,че най-добрият приятел е алкохолът
и се влюби в неговата сила макар да е отрова.
Припев:
Завиждам на пияното защото е пияно,
а аз съм още трезвен,а е толкоз странно.
За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство,
да мога се напия да забравя кво е чувство.
Завиждам на китарата с опънатите струни,
а на мен опънати са нервите ми гонят луди.
Полудявам всеки ден и не мога да забравя,
а искам се напия в алкохол,да се одавя.
Не вярваш ти на хората защото са измамници
и се срещаш по-принуда,по-поводи и по-празници.
Говорят ти някви глупости,а ти им се усмихваш,
задушаваш се в себе си и себе си поттискаш.
И бармана превръща се в твоя проповедник да,
а чашата пред тебе ти шепне библейските слова.
Изпиваш още едно,а след него още две и пиян,
като прасе се чувстваш ти така добре.
И знаеш,че на другия ден си на работа отново
ще си играеш с твоя член на голо с ръката соло.
Вместо да попива спермата ти някоя слива,
в хавлия ще я бършеш и избърсана щи изтива.
И искаш да си пиян щото те е срам от това в
което се превърна "Алкохолен капитан"
И поглеждаш през бинокъла и виждаш остров там,
където кораба те води и оставаш вечно сам.
Припев:
Завиждам на пияното защото е пияно,
а аз съм още трезвен,а е толкоз рано.
За теб алкохолизъм,а за мене е изкуство,
да мога се напия да забравя кво е чувство.
Завиждам на китарата с опънатите струни,
а на мен опънати са нервите ми гонят луди.
Полудявам всеки ден и не мога да забравя,
а искам се напия в алкохол,да се одавя.