Mehanika

Музиката същата, баса поглъща та.
Бащина е къщата и обратно връща та.
Без значение с кого си или пък къде си,
когато сам си, мислено там си. /2/
Просто умувах как да ва запретна и накрая,
както плувах спрях под моста да помечтая.
И знайш ли що? Щот’ било безплатно.
И знайш ли к’во? Ще го правя многократно.
Честно опитвам се да намеря лесното.
Често питам се не е ли малко рестото.
Ако не знайш, попитай, не е срамно да го правиш.
Опитай след себе си нещо да оставиш.
Просто е, нужното време отделям.
Ся да не определям какво и как искам да получа.
В движение се уча, търся ключа.
Стрелям, стрелям докато не улуча.
Не обичам точката, обичам запетайката.
От мен да знаеш постоянство му е майката.
Още от старта в погледа ти виждам паника.
Ясно е, ти си инструмент аз съм механика.
Музиката същата, баса поглъща та.
Бащина е къщата и обратно връща та.
Без значение с кого си или пък къде си,
когато сам си, мислено там си. /2/
Музиката от морето, рапа от сърцето,
а в душата преплетени двата свята.
Дали да се върна? Къде отивам?
Пали, като повърна пак се напивам.
Реалността с фантастиката сливам.
Като разливаш, доливам.
Когато леш съм, бивам,
горещ съм, не изстивам.
Мечка страх, мен не страх.
Напук търпях, като боклук живях.
С тях и без тях, успях!
Музиката същата, баса поглъща та.
Бащина е къщата и обратно връща та.
Без значение с кого си или пък къде си,
когато сам си, мислено там си. /3/