Не мога да се разделя

Музика: Веселин Василев
Текст: Димитър Добрев
Вокали: същите
Не мога да се разделя с теб, планина, не мога...
Успокояваш ти душата ми в живота, пълен със тревоги.
Докоснал необятното – не мога!
Защото ден е, а пред мен картини се роят:
стада от луди склонове,
ята от горски тонове,
гора от остри камъни,
вода от изгрев пламенен...
И всичко е на път!
Не мога да се разделя с теб, планина, не мога...
Ти влюби пак сърцето ми – във леден замък грее огън.
Усмихва се лицето ми – не мога!
Защото нощ е, в чудна мощ и песни се роят:
на гайда свири вятърът,
ритмично пърха ятото,
потоци бликат в тонове,
високо пеят склонове...
А мислим си, че спят!
Не мога да се разделя с теб, планина, не мога...
Понякога ти милваш ме, понякога ме съдиш строго. Надеждата усилваш ми.
Не мога!
Защото нощ е, в чудна мощ и песни се роят:
на гайда свири вятърът,
ритмично пърха ятото,
потоци бликат в тонове,
високо пеят склонове...
А мислим си,
а мислим си,
а мислим си, че спят!