Нощ над София

Пада бавно мрака над града.
Лъч полита от една звезда.
Писък на такси, и като рефрен
някъде шепти пиано стих на Шопен.
Припев:
Нощ над София, нощ божествена,
спят площадите с дъх на кестени
и само двама войници под герба
стоят на пост.
Дъжд над София, капки ласкави,
спят пазарите с дъх на праскови,
а по Раковска почуква с токчета
късен гост.
Клоните разплакват се навън.
Витоша ще пази моят сън.
Стихва моят град, стар като света.
Скитат само мокри сенки от вечността.