Одата на любовта!!!

Любов защо ме изигра??
-Сякаш за тебе бях една игра.
Вярвах в теб ужасно много,
но след това - как да ти повярвам отново!
Обичах го, бях на всичко готова
но да ме замени с друга 'ЖЕРТВА'- нова...;(
-Защо всичко се стовари върху мен,
разяждаме от вътре - самотата ден, след ден!!!
-Ала не мога и не мога да те забравя
колкото и вътре в мен - душата да крещи да го направя.
раздялата крои нещо със самотата
и мисля че нещо - им провървява...!
Сега една сълза се стича плавно
и споменът за таз мечта ме кара да умирам бавно...;(
Зима ли е? Лято ли е? - не разбрах o.O..
- живота спря, когато те видях!
Обичам те и все ще го повтарям
- да ме обичаш не те принуждавам....;(
Защо за теб си мисля в този миг,
защо не чувам вече твоят вик...!
Крещя и викам пак на глас,
но само 'ЕХОТО'- злонамерено отврЪъща
и малко, по малко се губи в тишината
-бавнО погубваме - 'САМОТАТА' .....! ;(