Песен за всички българи по света!

"Нека днеска избягаме..
но утре се върнем!
За смела сила,
всичко тук ще обърнем!"
Помня времената със усмивка на устата,
като малки бяхме happy, летяхме в небесата!
Надежни, невежи, но горди във сърцата
бъдещето казваха, това сте вий децата!
Мечтата ме събуди, всеки пита и се чуди..
"ако беше всичко сън, кажи ми кой ни събуди"!?
Господи, помогни още с нас ли си?
Просто искам да отлитам, но не чувствам аз крилата си!
Търсех свободата във сърцето и душата,
но намирам нещо друго в нас ли е вината?
Сълза се стича пада, хващам я в ръката
кажи ми ква е тая болка във сърцето и душата?
По пътя на сърцето си връщам се вкъщи.
Това ли е вкъщи, къде е тва вкъщи?!?
Едни и същи детски спомени се въртят във главата ми,
не мога да прескоча тази пропаст във душата ми!
"БОЖЕ ДАЙ МИ СИЛА ДА ПОЛЕТЯ,
СИЛА МОИТЕ ГРЕШКИ ДА ПРОМЕНЯ
ТЕБ, ДА ЗАБРАВЯ - НИКОГА,
АЗ ТЕ НОСЯ В МЕН,МОЯТА ДУША!
МОЛЯ ТЕ ПРОСТИ МИ - НЕ ПЛАЧИ
МАЙКО ИЗБЪРШИ - СЪЛЗИТЕ СИ
СКОРО СЪМ ПРИ ТЕБ, ЗАВИНАГИ
ДО ТОГАВА, ЗНАЙ ЧЕ ЛИПСВАШ МИ!"
Дори да плачеш нагоре избърши си сълзите,
да летят като теб просто следват мечтите.
Знам, че мъката изражда и ти се къса душата,
като виждаш как децата ти напускат страната!
Но недей да им се сърдиш, те търсят там хляба
майко, ти си син, но на държавата слаба!
Не е лесно да се бориш и да спираш сълзите,
като виждаш как се бъхтиш, но не стигаш мечтите!
За това, те решават - избират парите,
това което търсят там е пътят към звездите!
Всеки път като се връщам ми се къса душата,
не не мога да повярвам, че това е съдбата,
на страната която обичам и чувствам кат' майка,
всеки втори търси изход, всеки трети се вайка!
Колко искам да съм този, който дава надежда
да дам светъл лъч на човека отсреща,
но какво да им разправям нямат никва представа,
да, лесно се говори кат' си в друга държава!