Cae la noche, niebla eterna
Ocultase ya la luz
Frio yermo, rompe hiela
Lágrimas del corazón
Sueña la vida que se ve morir
En trozos de miedo es duro vivir
Sueños de muerte, désvelate
Santa condena, auto de fe
En nombre de la unica religión
Dictamos sentencia y te condenamos
A la piadosa purificación
Del fuego y del dolor
En manos de Dios tú debes de poner
Tu alma, tu hacienda y todos tus pecados
Acepta a Cristo y encomiéndate
Pues pronto darás cuentas a Él
Diabolus in Gaia
Missit me Dominus
Quisiera ser el viento
Para poder huir de mí
Que calle el silencio
Enmudezca el terror
Quisiera no morir
Me inventaré otra vida
Mis sueños decoraré
Y los cubriré de tus besos pensión
Quemad mi alma también
¿Reniegas de Satán, de sus obras y sus vicios?
¿De la necromancia, de la magia y del tarot?
Yo soy la virtud de la Iglesia y sus principios
Si no te arrepientes, tu alma se condenará
Hoy la libertad, se ha quedado dormida y en silencio
Hoy la libertad, ha cerrado por defunción
Hoy la libertad, se ha muerto de pena y melancolía
Hoy no hay libertad, hoy Dios no está aquí ni vendrá
Quisiera ser olvido, para nunca recordar
Quisiera ser brisa y así acariciar, la vida una vez más
Qué fría es la promesa, de otra vida junto a Dios
Si en esta no estuvo ni supo de Él, la hoguera es su ataúd
Antes de morir y que el fuego haga su oficio
¿Aceptais a Cristo, a su Iglesia y su poder?
¿Renunciais al dios llamado Naturaleza?
Gaia es solo madre del pecado y del terror
Hoy la libertad, se ha quedado dormida y en silencio
Hoy la libertad, ha cerrado por defunción
Hoy la libertad, se ha muerto de pena y melancolía
Hoy no hay libertad, hoy Dios no está aquí ni vendrá
Hoy la vida llueve penas
Gotas de desesperación
Mis lágrimas son ríos, venas
Desangrándome el corazón
La memoria de una mujer
Son los besos que recibió
En tus labios yo viviré
Y en tu olvido yo moriré
Hoy mis lágrimas se quieren suicidar
Acurrucadas, morir en tu piel
Han nacido secas, tienen sed
Mi llanto se quiere morir
Como un beso prometido
A tu alma, es mi voz
Soy lo muerto y lo vivido
Soy la calma, soy tu Dios
Cierra los ojos y te llevaré
Donde los sueños se hacen canción
La vida duele, te curaré
Duérmete y sueña te acuna mi voz
Hoy mis lágrimas se quieren suicidar
Acurrucadas, morir en tu piel
Han nacido secas, tienen sed
Mi llanto hoy se quiere morir
Si tus lágrimas se quieren suicidar
Guárdalas, pues vas a llorar
Llorarás oceanos de paz
Duérmete ya no hay
Dolor, oh oh
En nombre de la libertad, la fe en uno mismo y la paz
Quemad las banderas, no a la religion
Y que tu dios sea canción compuesta con el corazón
Y que tu país sea donde te lleven los pies
Ahora al fin soy aire y mi maldición caerá
El fin de esta Iglesia muy pronto vendrá
Mi voz despertará
Hoy la libertad, se ha quedado dormida y en silencio
Hoy la libertad, ha cerrado por defunción
Hoy la libertad, se ha muerto de pena y melancolía
Hoy no hay libertad, hoy Dios no está aquí ni vendrá
Hoy la libertad, se ha quedado dormida y en silencio
Hoy no hay libertad
Hoy Dios no está aquí
Hoy Dios no está aquí
Hoy Dios no está aquí ni vendrá
Padre nuestro, de todos nosotros
De los pobres, de los sin techo
De los marginados y de los desprotegidos
De los desheredados y de los dueños de la miseria
De los que te siguen y de los que en ti, ya no creemos
Baja de los cielos
Pues aquí está el Infierno
Baja de tu trono
Pues aquí hay guerras, hambre, injusticias
No hace falta que seas uno y trino
Con uno solo que tenga ganas de ayudar
Nos bastaría
¿Cuál es tu reino? ¿El Vaticano?
¿La Banca? ¿La Alta Política?
Nuestro reino es Nigeria, Etiopía, Colombia, Hiroshima
El pan nuestro de cada día son las violaciones
La violencia de género
La pederastia, las dictaduras
El cambio climático
En la tentación caigo a diario
No hay mañana en la que no esté tentado de crear un Dios humilde, justo
Un Dios que esté en la tierra
En los valles, los ríos
Un Dios que viva en la lluvia
Que viaje a traves del viento
Y acaricie nuestra alama
Un Dios de los tristes, de los homosexuales
Un Dios más humano
Un Dios que no castigue, que enseñe
Un Dios que no amenace, que proteja
Que si me caigo, me levante
Que si me pierdo, me tienda su mano
Un Dios que si erro, no me culpe
Y que si dudo, me entienda
Pues para eso me dotó de inteligencia
Para dudar de todo
Padre Nuestro, de todos nosoros
¿Por qué nos has olvidado?
Padre nuestro, ciego sordo y desocupado
¿Por qué nos has abandonado?
Песента на дявола / La cantata del diablo
Докладвай видеото
Език: Испански
- Песента на дявола / La cantata del diablo Текст
Докладвай текста
- Песента на дявола / La cantata del diablo Превод
Песента разказва за последните часове на Azaak, ацтека заловена при завладяването на ацтеките, обречена е на смърт (на клада) заради отказа ѝ да се отрече от нейния бог – Gaia (Земя) и да се покръсти в името на христос.
Пада нощта
и вечната мъгла
поглъща светлината.
Безлюден студ, къса и смразява
сълзи от сърцето.
Мечтае за живота, а той умира
Трудно се живее в страх
Сънища със смърт, събуди се
Светата присъда – Аутодафе (изгаряне на клада)
В името на единствената религия
ние ти даваме присъда и те осъждаме
на благочестие и пречистване
с огън и болка.
В ръцете на бога ти трябва да предадеш
твоята душа, твоето богатство и твоите грехове.
Приеми христос и се подчини,
скоро ще отговаряш пред него.
Дяволите на земята ще ме владеят.
Иска ми се да съм вятъра,
за да избягам от себе си,
за да замълчи тази тишина,
да спре този терор,
иска ми са да не умра.
Ще си измисля друг живот
ще украся мечтите ми
и ще ги покрия с твоите целувки – помисли си той.
Изгорете и моята душа !
Отказваш ли се от Сатаната, неговите дела и пороци ?
От неговата черна магия, от заклинанията и Таро ?
Аз съм силата на църквата и нейните принципи
Ако не се покаеш твоята душа ще бъде осъдена.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Иска ми се да бъда забрава,
за да не си спомням никога
иска ми се да бъда бриз и да погаля
живота още веднъж.
Колко студено е обещанието
в друг живот заедно с господ,
ако в този го нямаше, нито чу за него
клада е неговият ковчег.
Преди да умрете и огънят да ви погълне
Приемате ли христос, неговата църква и неговата сила ?
Отмятате ли се от Бога наречен природа ?
Земята е само майка на греха и терора.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Днес живота присъжда наказания,
капки отчаяние.
Моите сълзи са реки, вени
които обезкръвяват сърцето ми.
Споменът за една жена
са получените целувки
В твоите устни аз ще живея
и в твоята забрава аз ще умра.
Днес сълзите ми искат да се самоубият
свити да умрат върху кожата ти
родиха се сухи, изпитват жажда
Моят плач днес иска да умре.
Като обещана целувка
на душата ти е моят глас.
Аз съм смъртта и живота
аз съм спокойствието, аз съм твоят бог.
Затвори си очите и ще те отведа
там където мечите се превръщат в песни
Животът боли, ще те излекувам
спи и сънувай, ще те приспи моят глас.
Днес сълзите ми искат да се самоубият
свити да умрат върху кожата ти
родиха се сухи, изпитват жажда
Моят плач днес иска да умре.
Ако сълзите ти искат да се самоубият
Запази ги, ще плачеш
Ще плачеш океани от мир
Заспивай, вече няма болка.
В името на свободата
Във вярата в себе си и мирът
изгорете знамената
Не на религията
И нека твоят бог да бъде песен
сътворена със сърце
и нека твоята страна да бъде там където краката те отведат.
Вече съм вятър и моето проклятието ще падне
краят на тази църква скоро ще дойде
Гласът ми ще се събуди !
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
Днес няма свобода !
Днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Отче наш, на всички нас,
На бедните, на бездомните
на маргинализираните и уязвимите.
На лишените от наследство, на тези, които мизерстват
на тези които те следват и нас – които вече не вярваме в теб.
Слез от небесата, адът е тук !
Слез от трона, тук има войни, глад, беззаконие..
Не е нужно да си един и триединен.
Само един с желание да помогне ще ни е достатъчен.
Кое е твоето царство ?
Ватикана ?
Банките ?
Политиката ?
Нашето царство е Нигерия,
Етиопия, Колумбия, Хирошима
Изхранваме се от престъпления
насилието над жените, обезкръвяват
Диктатурите, промените в климата…
Подложен съм на изкушения всеки ден
и искам да повярвам в един бог…
Скромен, честен,
бог който е тук на земята
който живее в долините, в реките
Бог който живее в дъжда
и пътува с вятъра да погали душите ни.
Бог на тъжните, на хомосексуалните
един бог по-човешки
Един бог който да не наказва, а да показва !
Бог който да не заплашва а да защитава,
който ако падна да ми помогне да се изправя.
А когато се изгубя да ми подаде ръка
Бог който когато наранявам да не ме вини
и ако се съмнявам да ме разбере.
Нали за това ми е дал разума, да се съмнявам във всичко.
Отче наш, баща на всички
Защо си ни забравил ?
Отче наш, сляп, глух и безделен
Защо ни изостави ?
Докладвай превода Искам превод Добави преводПада нощта
и вечната мъгла
поглъща светлината.
Безлюден студ, къса и смразява
сълзи от сърцето.
Мечтае за живота, а той умира
Трудно се живее в страх
Сънища със смърт, събуди се
Светата присъда – Аутодафе (изгаряне на клада)
В името на единствената религия
ние ти даваме присъда и те осъждаме
на благочестие и пречистване
с огън и болка.
В ръцете на бога ти трябва да предадеш
твоята душа, твоето богатство и твоите грехове.
Приеми христос и се подчини,
скоро ще отговаряш пред него.
Дяволите на земята ще ме владеят.
Иска ми се да съм вятъра,
за да избягам от себе си,
за да замълчи тази тишина,
да спре този терор,
иска ми са да не умра.
Ще си измисля друг живот
ще украся мечтите ми
и ще ги покрия с твоите целувки – помисли си той.
Изгорете и моята душа !
Отказваш ли се от Сатаната, неговите дела и пороци ?
От неговата черна магия, от заклинанията и Таро ?
Аз съм силата на църквата и нейните принципи
Ако не се покаеш твоята душа ще бъде осъдена.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Иска ми се да бъда забрава,
за да не си спомням никога
иска ми се да бъда бриз и да погаля
живота още веднъж.
Колко студено е обещанието
в друг живот заедно с господ,
ако в този го нямаше, нито чу за него
клада е неговият ковчег.
Преди да умрете и огънят да ви погълне
Приемате ли христос, неговата църква и неговата сила ?
Отмятате ли се от Бога наречен природа ?
Земята е само майка на греха и терора.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Днес живота присъжда наказания,
капки отчаяние.
Моите сълзи са реки, вени
които обезкръвяват сърцето ми.
Споменът за една жена
са получените целувки
В твоите устни аз ще живея
и в твоята забрава аз ще умра.
Днес сълзите ми искат да се самоубият
свити да умрат върху кожата ти
родиха се сухи, изпитват жажда
Моят плач днес иска да умре.
Като обещана целувка
на душата ти е моят глас.
Аз съм смъртта и живота
аз съм спокойствието, аз съм твоят бог.
Затвори си очите и ще те отведа
там където мечите се превръщат в песни
Животът боли, ще те излекувам
спи и сънувай, ще те приспи моят глас.
Днес сълзите ми искат да се самоубият
свити да умрат върху кожата ти
родиха се сухи, изпитват жажда
Моят плач днес иска да умре.
Ако сълзите ти искат да се самоубият
Запази ги, ще плачеш
Ще плачеш океани от мир
Заспивай, вече няма болка.
В името на свободата
Във вярата в себе си и мирът
изгорете знамената
Не на религията
И нека твоят бог да бъде песен
сътворена със сърце
и нека твоята страна да бъде там където краката те отведат.
Вече съм вятър и моето проклятието ще падне
краят на тази църква скоро ще дойде
Гласът ми ще се събуди !
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
днес свободата е мъртва
днес свободата почина от мъка и тъга
днес няма свобода
днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Днес свободата е заспала и тъне в мълчание
Днес няма свобода !
Днес бог не е тук нито пък ще дойде.
Отче наш, на всички нас,
На бедните, на бездомните
на маргинализираните и уязвимите.
На лишените от наследство, на тези, които мизерстват
на тези които те следват и нас – които вече не вярваме в теб.
Слез от небесата, адът е тук !
Слез от трона, тук има войни, глад, беззаконие..
Не е нужно да си един и триединен.
Само един с желание да помогне ще ни е достатъчен.
Кое е твоето царство ?
Ватикана ?
Банките ?
Политиката ?
Нашето царство е Нигерия,
Етиопия, Колумбия, Хирошима
Изхранваме се от престъпления
насилието над жените, обезкръвяват
Диктатурите, промените в климата…
Подложен съм на изкушения всеки ден
и искам да повярвам в един бог…
Скромен, честен,
бог който е тук на земята
който живее в долините, в реките
Бог който живее в дъжда
и пътува с вятъра да погали душите ни.
Бог на тъжните, на хомосексуалните
един бог по-човешки
Един бог който да не наказва, а да показва !
Бог който да не заплашва а да защитава,
който ако падна да ми помогне да се изправя.
А когато се изгубя да ми подаде ръка
Бог който когато наранявам да не ме вини
и ако се съмнявам да ме разбере.
Нали за това ми е дал разума, да се съмнявам във всичко.
Отче наш, баща на всички
Защо си ни забравил ?
Отче наш, сляп, глух и безделен
Защо ни изостави ?