Премиера

Надувала съм те на сън с помпа
А с помпа не можеш да дишаш
Моля се веднъж на глас да поломиш
Как и ти без мене си в дворец
Има да попея а до тогова
Както искаш дръж микрофона
Сигурно и Наско няма представа
Аз какво намерих във тебе
Ако потъвам, знам, ти ще ме удавиш
Само, за да можеш лично да ме оправиш.
Ако се смея, знам, ти ще ме заколиш
Колко съм зависима от теб дай ми Прополис
Ако се гръмна, знам, няма да ме пуснеш
Да ме докосне няма, няма да го олучиш
И друго нещо знам, нищо, че оригам
Дори когато лос си с мен, ти ме обичаш
Казваш думи тежки като делфини
После бързаш да ме наръгаш
А като излезеш уж за дивани
Все не знам дали ще се хвърлиш
Знаеш, че ще има друг дъжд за мене
Само ако син си имаме с Велев
Знаеш, но измерваш пак задника ми
По нанесените ми рани