Росица Кирилова и Панайот Панайотов - Бургаски спомен

Бряг, палми, чаши вино,
дансинг, шеметен бар.
Нощ, синя като смокиня,
спи стария фар.
Смях, шепот, очи - маслини,
лодка, весел рибар.
Гняв, ревност, като на кино,
страст, гаснещ пожар.
Всичко свърши, знам.
И отплува във нощта
бавно любовта ни.
Есенни листа горят,
гаснат във съня ми.
Как да върна пак
тебе тук, на този бряг,
уморен, уморен
от моя бяг.
Оттогава, може би,
минаха години.
Но запазихме във тях
мигове любими.
В миг ще върна аз
теб отново във Бургас,
някой ден, някой ден
в незнаен час.
Бряг, палми, чаши вино,
дансинг, шеметен бар.
Нощ, синя като смокиня,
спи стария фар.
Смях, шепот, очи - маслини,
лодка, весел рибар.
Гняв, ревност, като на кино,
страст, гаснещ пожар.
Всичко свърши, знам.
И отплува във нощта
бавно любовта ни.
Есенни листа горят,
гаснат във съня ми.
Как да върна пак
тебе тук, на този бряг,
уморен, уморен
от моя бяг.
Оттогава, може би,
минаха години.
Но запазихме във тях
мигове любими.
В миг ще върна аз
теб отново във Бургас,
някой ден, някой ден
в незнаен час.
И отплува във нощта
бавно любовта ни.
Есенни листа горят,
гаснат във съня ми.
Как да върна пак
тебе тук, на този бряг,
уморен, уморен
от моя бяг.
Оттогава, може би,
минаха години.
Но запазихме във тях
мигове любими.
В миг ще върна аз
теб отново във Бургас,
някой ден, някой ден
в незнаен час.