Ский, Ский

Ский, ский, ский
Как си се докарал хич не ма боли
Всички под дрехите сме чисто голи
Естествено е, че сме неестествени, каам ти
От солариума сте оранжеви - Ориндж каунти
Усещам очите в мене - параноя
От никого не бягам, а пара гоня
Шумни кат се смеем, кат се караме, ве оня
Варна сд източна философия като Япония
Искам тишина и я искам бързо
Искаш ти жена и я искаш мръсно
С тия смешни номера, големи хора - коскоджами
Може да лягате, виждам, че сте с пижамите
Без излишни филми приемам им комплиментите
Даже, мойче, свикнах и с аплодисментите
Щото тая смешна слава днес я има, утре няма
Като яма смуче всяка душица забляна
Идва с много приятели и им губиш броя
Идва с много от ''знаеш ли кво чух за тоя''
Треп, треп, треп, питаш ме дали съм в ред
А аз дали усещаш ме, а не дали съм в теб
Надменните в Европа с етикети се облепят,
внимаваш кво купуваш, за да не ти го гепят.
Сам си прайш пътека, няма такива "от де път"
тук ако трепериш, треп, треп и та утрепват.
Няма как да стане като национален спорт,
прехвърляне на топката, нещо като корт.
Ма ко да напрая тука съм си свикнал,
бачкам да градя защото тука съм поникнал.
Винаги национално самочувствие им връчвам,
като ме помолят книги да им препоръчвам:
Цончо Родев, Николай Хайтов, Иван Хаджийски,
дано отварям очи, за тва започвам със ский ский.
Днес съм истински и преди са ме усещали,
мислят че ме познават, а не сме се срещали.
Истината е, че съм мишка кат всички други,
ама почнах да успявам щот съм мишка дет са труди.
А тия готовани никой не може ги събуди
отвънка са мъжаги, а отвътре пълни дуди,
в главите имат вятър от заблуди,
затова викам "Да живеят тия дет ги водят луди"