Дрехи в целия ти хол,
чаши счупени на сол,
по гърба ти моя лак,
искаш ли ги пак?
С добрата легна си
и след това не звънна...
Ся ш' видиш страната ми тъмна!
Звъниш ми ся, гориш,
ти сам си го постигна!
Куп пари изкарай, няма да ти вдигна!
Каза ли го, че без болка нямало любов?
Я, вземи го, да боли бъди готов!
И чашите ти празни от мъка да броиш,
и че от друг ме губиш да се боиш,
от ревност да трепериш, от яд да се топиш!
И твоя бях - не цениш...
Звъниш ми, гледай - пише "бивш"!
И пред вратата ми като кученце да спиш,
и пръстите от писане да си строшиш!
Отчаян да звъниш и от болка да скимтиш,
няма ме, няма ме, няма ме не ми тежиш!
Много късно, някак си, само мой целия,
да ти викна ли такси от Анелия?
За тоя дет' си мислеше, че ще ме мачка,
но майка ми не е родила глупачка!
Сърцето чистото ми влезна и го пръсна,
сега добре ли влизам ти със фраза мръсна?