Валери Божинов - Малко коте

Малко котенце ти подарих,
красиво, меко, пухкаво.
Но видях го днес изхвърлено,
като Николета същото.
Само по предавания скита се,
жалко, безлично и мърляво.
Ти говориш, то обича те,
като Николета същото!
Малко коте, спиш ли добре?
Ходи ли ти се до Белград, бе?
Защото на мен не...
По дяволите, вземи приятелка бе,
умира ми се...
Малко коте, псуваш ли ме?
Влачеш ли се, по самолетите?
Защото аз не...
За София съм, за село съм...
Даже за Николета не съм!
Като един нещастник чаках те,
да отвориш ти краката, бе...
Без да знам ще я обръснеш ли,
или подминеш ти?
Онова дупенце, големото...
Кървящото, раненото...
То не спря да иска моя чеп,
удряй го, иска те!
Малко коте, спиш ли добре?
Ходи ли ти се до Белград, бе?
Защото на мен не...
По дяволите, вземи приятелка бе,
умира ми се...
Малко коте, псуваш ли ме?
Влачеш ли се, по самолетите?
Защото аз не...
За София съм, за село съм...
Даже за Николета не съм!
На футболист и без това не приличам,
само в екип се преобличам.
Но за кого да съм красив?
Но футболист ли съм изобщо питам?
Като малко коте от Алисия съм изритан...
И за кого да бъда жив?
Малко коте, спиш ли добре?
Ходи ли ти се до Белград, бе?
Защото на мен не...
По дяволите, вземи приятелка бе,
умира ми се...
Малко коте, псуваш ли ме?
Влачеш ли се, по самолетите?
Защото аз не...
За София съм, за село съм...
Даже за Николета не съм!