Вече свърши хубавото време

Как блести тротоарът под дъжда като нов!
Добър ден, моя стара заздравяла любов!
Спри за миг, да те видя, едва едва остарял…
Ех, че среща непредвидима в тази есенна кал!
...А очите ти пак са като от кадифе.
Слушай, да направим малко бягство, а? Има отсреща кафе.
…Да, разбирам, че бързаш… Ако искаш ела…
Не, не плача, не сълзи … просто пак заваля...
Просто свърши хубавото време
и дъждът вали и дъждът вали!
Просто трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли.
Е, можах да те видя, имаш кичур бял…
Ех, че среща непредвидима! Не, не, не ми е жал.
… А очите ти пак са с цвят на кадифе.
Да направим малко бягство, а? Да поседнем на кафе!
…Да, да, зная че бързаш, а пък аз изведнъж…
Не, не плача! Не сълзи, не! Просто … пак този дъжд.
И блести тротоара под дъжда като нов.
Сбогом, сбогом, моя стара заздравяла любов!