ВаляЛек и отрова

Приех любовта ти за нещо красиво,
а тя се оказа толкоз фалшиво и питам се:
Докога в лъжа ще живея?
С душа те докоснах, любов не усетих, з
а твоя театър аз се досетих, и питам се:
Докога в лъжа ще живея?
Ден и нощ ми сваляш звезди от небето.
Гледаш ме в очите и мамиш сърцето,
и готова съм отново да ти простя.
Припев:
Опора дай ми, за да остана.
Лек и отрова на мойта рана,
опора дай ми, за да остана,
черно и бяло в любовна драма.
С душа те докоснах, любов не усетих,
за твоя театър аз се досетих, и питам се:
Докога в лъжа ще живея?
С огъна често, който играе,
болката тежка той ще познае,
и питам се: Докога в лъжа ще живея?