Васил НайденовИ Утре Е Ден

Пак говорим с теб по телефона.
Тази нощ за мен той е икона
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб в някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но сънен глас, отегчен
идва, чужд и далечен.
И уморен, “лека нощ” казвам аз.
И утре е ден!
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб в някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но глух сигнал отдалеч
идва, чужд и безплътен.
И уморен, “лека нощ” казвам аз.
И утре е ден!