ВероникаПриятелко

Стоиш пред чашата кафе,
не виждаш синьото небе,
приятелко.
И наранена си сега,
от най-отровната стрела,
предателска.
Припев:
Малка наранена, тъжна и сломена,
избърши сълзите, него забрави.
Малка наранена, тъжна и сломена,
забрави сълзите, силна остани.
Не мога мъката сега,
с обич аз да я стопя,
мечтателко.
И болката ти на мига,
в сърцето си да прибера,
приятелко.