Веселин МариновДалечен Спомен

Обич нас ни свързва, обич ни дели -
има по земята всякакви съдби.
Хората се срещат, разделят - може би.
Дали ще бъда аз, дали ще бъдеш ти.
Как да се живее без любов, кажи.
Търся я във всички срещнати очи.
И по малко сякаш тайно ни боли.
Спомени далечни сме аз и ти.
Тръгваме си някой ден
с плачещи сърца.
Искаме да няма край
в нас любовта.
Стъпките остават там
скрити на брега
и морето плаче с нас
за любовта.
И морето чувства нашата вина.
Хладно ни обгръща разбитата вълна.
И отново търсим нашите следи,
но брегът не помни. Може би…