Веселин МариновГлътка лудост

Бягат устните ти от целувките ми.
А очакваш от мен разумен и влюбен
да съм в този момент.
Трета вечер поред.
Нито стъпка напред.
За ръка се държим съвсем като в някакъв
стар ретро филм.
Мога много неща не и това
с теб да съм тиха вода.
Всички дяволи в мен полудяха съвсем.
Искам те още сега.
Дай ми устните си и не говори.
Глътка лудост с мен си подари.
И рискувай веднъж завидно щаслива.
Да си поне веднъж. Точно с мен.
Няма време любов няма втори живот.
За кога се пестим и думи и чувства.
И страст за кога.
Мога много неща не и това
с теб да съм тиха вода.
Всички дяволи в мен полудяха съвсем.
Искам те още сега.
Дай ми устните си и не говори.
Глътка лудост с мен си подари.
И рискувай веднъж завидно щаслива.
Да си поне веднъж.
Дай ми устните си разглей косите си.
Искам във тях да заровя пръстите си.
И до сутринта със мен да забравиш
за всичко на света. Искаш ли.
Със теб да събудим нощта. Искаш ли.
Със мен да забравиш света.
Дай ми устните си и не говори.
Глътка лудост с мен си подари.
И рискувай веднъж завидно щаслива.
Да си поне веднъж.
Дай ми устните си разпилей косите си.
Хубава си с този огън в погледа си.
Страшно хубава а времето бърза и няма да чакам
И няма любов да пестя за някой ден. Идвай с мен.