Веселин МариновЛека нощ, мила моя

Не зная твойто име, не зная твоя град,
когато и да питам все там ще спре сънят.
Часовникът ще звънне и тебе ще те няма,
но в мислите ми сънни все още ще сме двама.
А после във деня ми ще те измислям пак,
ще сбирам нежни думи, да те рисувам с тях,
а вечер ще се моля загледан във звездите,
в съня си да те видя и всичко да те питам.
Лека нощ мила моя,красива, непозната,
моя сън чака твоя на среща под луната.
Мая сън те моли:"Кажи ми твойто име",
кажи поне дали те има тук до мене.
Не зная твойто име, не зная твоя град,
ала теб те има за мене в този свят.
Знам, че в тази песен ще се познаеш ти,
почти ще чуя, как сърцето ти тупти.
И ще бързаш към мене и аз към тебе също,
в уреченото време на сън да те прегръщам.
Сънят ще настоява, сърцето ще усеща,
че малко ни остава до истинската среща.
Лека нощ мила моя,красива, непозната,
моя сън чака твоя на среща под луната.
Чакам мила моя, да чуя твойто име.
кажи поне това, че ти си близо и те има.
Лека нощ мила моя,красива, непозната,
моя сън чака твоя на среща под луната.
Отдавна те обичам, отдавна си света ми
и знам, че някой ден ще те събуждам с тези думи.
И знам, че някой ден ще те събуждам с тези думи...