Приятели, другари, мои братя,
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има силен вятър,
но бурите не ще ни повалят.
В живота има срещи след разлъка,
ще минат дни, ще мине младостта,
ний ще се срещнем някой ден по пътя -
отъпкания път на старостта.
Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани,
ще поседнем до късен нощен час.
Ще дойдем всички, само младостта ни,
единствена ще липсва межде нас.
Не ще тъжим за миналото, няма!
"Напразно не живяхме свойте дни!"
А тук на масата до нашто топло рамо
ще седне споменът за тези младини.
Приятели, другари мои, братя,
разделяме се тръгваме на път.
По пътя често има силен вятър,
но бурите не ще ни повалят.
По този път достойно щом преминем,
доволни ще сме в сетния си час.
Животът се измерва не с годините,
А с дирята, оставена след нас.
Пр.: Нека тук, в този час,
да гори вътре в нас,
пламъка на младостта.
С него ний ще вървим,
и така ще спасим,
огъна от пепелта!