Зная мама пак почака сама под старата асма,
да чуе стъпките ми в мрака, на път обратен към дома.
А топла пита е увила и бяла кърпа от кенар,
и сладка баница е свила покъщнина с буйна жар.(x2)
Припев:(x2)
Много нощи майко мила с трепет си ме чакала,
за молитвата си свила, ти пред Бог си плакала.
И черно вино е наляла, събрала нейните сълзи,
видях я мама побеляла, от тях навярно я боли.
Когато по света се скитам, почака ни немил-недраг,
за мене мама все разпитва, не ми изпраща поздрав благ.(x2)
Припев:(x4)